Направи си сам: монтаж на сифон в банята без майстор – пълно ръководство

Често подценяваме малките герои в нашия дом. Сифонът е точно такъв. Скрит е в шкафа под мивката или зад пиедестала и върши мръсната работа тихо и незабележимо. Но в момента, в който се повреди, целият комфорт на дома изчезва. Появяват се лоши миризми, течове, влага в шкафовете и бавно оттичане на водата.

Добрата новина е, че смяната на сифон е един от най-лесните и удовлетворяващи „Направи си сам“ проекти. Не се изискват скъпи инструменти, нито специално образование. С правилното ръководство от HomeMax и малко търпение, можете да спестите пари за майстор и да решите проблема завинаги.

В това подробно ръководство ще разгледаме всичко – от физиката на водния затвор до тънкостите при монтажа на различни видове сифони.

Защо сифонът е толкова важен?

Преди да грабнем инструментите, е важно да разберем какво точно правим. Сифонът не е просто тръба, която отвежда водата. Той е защитна система.

Как работи „Водният затвор“ (Water seal)

Ако погледнете под мивката, ще видите, че тръбата винаги има извивка (форма на буквата U) или разширение (тип бутилка). Тази форма не е случайна. Нейната цел е да задържа малко количество вода винаги в себе си. Тази вода действа като тапа.

Канализационната система е мрежа от тръби, пълни с газове – метан, сероводород и други неприятни (и понякога опасни) субстанции. Водата, останала в извивката на сифона, блокира физическия път на тези газове и не им позволява да излязат през отвора на мивката във вашата баня.

Какво се случва без сифон или с повреден такъв?

Ако тази „водна тапа“ изчезне (например, ако водата се изпари след дълго отсъствие или ако налягането я изсмуче), пътят на газовете е открит. Резултатът е тежка миризма на канал в целия дом.

Освен миризмите, повреденият сифон води до:

• влага и мухъл: дори малък капчук (микротеч) може да напои шкафа под мивката, да раздуе ПДЧ плоскостите и да създаде мухъл;
• запушвания: старите сифони с неправилна конструкция задържат косми и мазнини, което води до постоянно бавно оттичане.

Признаци, че трябва да смените сифона

Не винаги е нужно да чакате локва на пода. Ето кога е време за промяна:

1. Течове: дори да затегнете гайките, ако пластмасата е „изпечена“ от годините и препаратите, тя се пука.

2. Неприятни миризми: ако въпреки почистването банята мирише, вероятно конструкцията на сифона е компрометирана или губите водния затвор.

3. Бавно оттичане: ако канализацията е чиста, но водата се задържа, старият сифон може да е пълен с втвърдени отлагания, които не могат да се почистят.

4. Видими пукнатини или корозия: при старите метални сифони ръждата е сигурен знак за край на живота им. При пластмасовите – промяната на цвета и крехкостта.

Видове сифони за баня и как да изберем

Изборът зависи от пространството, което имате, и вида на мивката.

Бутилков сифон (Bottle Trap)

Това е най-разпространеният вид за мивки в банята.

• плюсове: компактен е. Има „чашка“ отдолу, която се развива лесно. Ако изпуснете пръстен или обица в мивката, тя ще падне в чашката и може да я извадите, преди да е отплавала в канала;
• минуси: по-лесно се задръства с косми в сравнение с тръбните модели.

Тръбен сифон (U-образен / P-trap)

Изглежда като буквата U.

• плюсове: водата преминава с по-голяма скорост, което го прави самопочистващ се. По-рядко се запушва;
• минуси: заема повече място и изисква по-прецизно напасване между мивката и стената. Ако изпуснете ценност, тя заминава директно в канализацията.

Гофриран (Гъвкав) сифон

Това е най-евтиният и „мързелив“ вариант. Представлява гъвкава хармоника.

• плюсове: монтира се за секунди, може да се огъва във всякаква форма, компенсира големи разминавания между мивката и тръбата в стената;
• минуси: избягвайте го за основен ремонт. Гънките на хармониката задържат страшно много мръсотия, косми и сапун. Запушва се бързо и започва да мирише. Освен това пластмасата е тънка и се пука лесно.

Дизайнерски сифони (хром или месинг)

Ако мивката ви няма шкаф (тип „купа“ върху плот или стенен монтаж), сифонът е видим. В този случай се избира красив, хромиран метален сифон, който е част от интериора.

Необходими инструменти и материали

Смяната на сифон не изисква тежка артилерия.

Инструменти:

1. Водопроводен ключ (тип „Папагал“) или раздвижен ключ: за развиване на старите метални гайки (ако има такива).

2. Кофа и парцал: задължително. В стария сифон има вода и тиня.

3. Ножовка за метал или тръборез: ако се наложи скъсяване на новите тръби.

4. Отвертка (плоска и кръстата): за монтажа на „витилото“ (горната част в коритото на мивката).

5. Фенерче: под мивката обикновено е тъмно.

Материали:

1. Нов сифон (комплект): уверете се, че включва всички уплътнения.

2. Силикон (санитарен): не е задължителен, но помага за допълнително уплътняване под розетката на мивката.

3. Тефлонова лента: рядко се налага при съвременните сифони с гумени уплътнения, но е добре да имате под ръка за връзката към стената.

 

Подготовка и демонтаж на стария сифон

Това е стъпката, от която повечето хора се притесняват. Не се страхувайте да се изцапате малко.

1. Освободете пространството: извадете всичко от шкафа под мивката.

2. Поставете кофата: сложете кофата точно под сифона. Сложете и стари вестници или парцал наоколо.

3. Развиване:

• ако сифонът е пластмасов, опитайте да развиете гайките на ръка. Обикновено не са затегнати прекалено силно;
• ако е стар метален сифон и е клеясал, използвайте водопроводния ключ. Ако не поддава, напръскайте с WD-40 и изчакайте 10 минути.

4. Внимавайте с водата: когато развиете чашката или U-вивката, водата ще изтече в кофата. Миризмата може да е неприятна – проветрете.

5. Премахване на горната част: развийте дългия винт в центъра на решетката на самата мивка (отгоре). Така ще освободите долната част от коритото.

6. Почистване: това е най-важната стъпка! Почистете идеално отвора на мивката и тръбата в стената от стари уплътнения, силикон, котлен камък и мръсотия. Повърхностите трябва да са гладки, за да легнат новите уплътнения добре.

Стъпка по стъпка: монтаж на новия сифон

Тук се крие тайната на успеха. Следвайте последователността и внимавайте с уплътненията.

Стъпка 1: монтаж на „витилото“ (системата за оттичане към мивката)

1. Вземете горната метална (или пластмасова) розетка/цедка.

2. Сложете уплътнението. Някои модели имат дунапренено уплътнение за отгоре и гумено за отдолу. Други разчитат само на гумено уплътнение отдолу. Професионален съвет: Сложете малко санитарен силикон под горната розетка за всеки случай.

3. Поставете долната част на сифона под мивката и я притиснете към отвора.

4. Пуснете винта през центъра на цедката и го завийте в долната част. Затегнете с отвертка, но не прекалявайте, за да не счупите пластмасата или да не пукнете керамиката на мивката.

Стъпка 2: сглобяване на тялото

1. Повечето сифони идват полу-сглобени, но проверете всички връзки.

2. Златното правило на конусовидните уплътнения: Това е мястото, където 90% от хората грешат. Тръбите се свързват с гайка и конусовидно гумено (или пластмасово) уплътнение.

• редът е: гайка -> уплътнение.
• посоката: острият (тънкият) край на конуса трябва да сочи към връзката (навътре в тръбата, в която влизате). Ако сложите конуса наобратно, сифонът ще тече гарантирано.

Стъпка 3: регулиране на височината и дължината

1. Наложете сифона. Вероятно тръбата, която влиза в стената, ще е твърде дълга.

2. Измерете и отбележете с маркер къде трябва да се среже.

3. Срежете с ножовката. Зачистете мустаците от сряза с шкурка или ножче, за да не наранят уплътнението и да не задържат боклуци.

Стъпка 4: свързване

1. Свържете тялото на сифона към горната част (витилото), която вече монтирахте на мивката.

2. Вкарайте изходящата тръба в канализацията на стената. Там трябва да има гумен маншон (ϕ32 или ϕ40, или ϕ50). Ако гумата в стената е стара и напукана – сменете я с нова. Това струва стотинки и спестява много главоболия.

Стъпка 5: затягане

Затегнете всички пластмасови гайки на ръка. Пластмасата се разширява и свива от топлата вода. Ако използвате ключ и пренатегнете, гайката може да се спука след месец. Ръчното затягане е достатъчно при правилно поставени уплътнения.

Тестване на новия сифон

Не прибирайте кофата веднага.

Сух тест

Пуснете малко вода. Вземете парче суха тоалетна хартия и обтрийте всички връзки. Хартията показва и най-малката капчица влага, която не се вижда с просто око.

Тест под налягане

Затворете тапата на мивката. Напълнете мивката догоре. Отворете тапата рязко. Голямото количество вода създава налягане. Гледайте внимателно дали някъде не избива вода. Ако всичко е сухо – честито! Справихте се.

Разлики при монтаж на различни места

Макар принципът да е един и същ, дяволът е в детайлите. Ето какво трябва да знаете за различните зони в дома.

Кухненска мивка

Кухненският сифон е подложен на най-голямо натоварване.

• диаметър: тук стандартът обикновено е по-широк – ϕ40 мм или ϕ50 мм, за да поема остатъци от храна. Отводът в стената също е по-широк;
• допълнителни връзки: съвременните кухненски сифони почти винаги имат вход (щуцер) за съдомиялна машина или пералня:
  ○ внимание: ако няма да ползвате входа за съдомиялна, уверете се, че той е затапен с капачка или че вътре има предпазна мембрана. Ако я забравите отворена, при пускане на водата ще наводните шкафа;
  ○ свързване на уред: преди да нахлузите маркуча на съдомиялната, проверете дали щуцерът е отпушен. Често фабрично те са затворени и трябва да се изреже връхчето им.

За кухнята винаги избирайте сифон с голям обем на „бутилката“ или гладка U-образна тръба. Гофрираните сифони в кухнята са рецепта за катастрофа заради мазнините, които се отлагат по гънките.

Мивки за баня

• диаметър: стандартът е по-тесен – ϕ32 мм;
• механизъм: все по-популярни са Click-Clack (Клик-Клак) сифоните. При тях нямате гумена тапа на синджирче или лостче зад батерията. Натискате тапата веднъж – затваря, натискате втори път – отваря. Монтажът им е още по-лесен, но изискват по-често почистване на механизма от косми;
• без преливник? Ако имате дизайнерска мивка (купа) без дупка за преливник (дупката в горния край, която пази от преливане), задължително трябва да купите сифон/клапан, предназначен за мивки без преливник. Ако сложите стандартен, водата ще тече под мивката през отворите на клапана.

Душ кабина и вана

Това е „висшият пилотаж“, не защото свързването е трудно, а защото достъпът е ужасен.

• нископрофилни сифони: тук височината е всичко. Поддушовото корито често е много близо до пода. Трябват ви специализирани „сплескани“ сифони с висок дебит (за да не газите във вода, докато се къпете);
• почистване отгоре: тъй като сифонът остава зазидан или скрит, изберете модел, който се разглобява и почиства изцяло отгоре (през решетката);
• гъвкава връзка: тук гофрираната връзка често е неизбежна, за да се свърже коритото, преди да се позиционира окончателно. Уверете се, че маркучът е качествен и не е пречупен (смачкан) при монтажа, защото водата няма да се оттича.

Смяната на сифон не е ракетна наука. Това е логичен процес на сглобяване, който изисква повече внимание, отколкото сила. С правилно подбраните материали от HomeMax и спазването на тези стъпки, вие ще си осигурите суха баня, чист въздух и самочувствието на майстор.

Готови ли сте за работа? Всички видове сифони, уплътнения, инструменти и санитарен силикон ще откриете в строителни хипермаркети HomeMax и онлайн на home-max.bg.

Често задавани въпроси и поддръжка

Колко често трябва да почиствам сифона?

Препоръчително е да развивате чашката (на бутилковите сифони) веднъж на 6 месеца. Това предотвратява натрупването на „камък“ и тиня, които по-късно правят развиването невъзможно.

Мога ли да използвам химикали за отпушване?

Бъдете внимателни. Силните химикали (сода каустик на гранули) генерират висока топлина при реакция с водата. Тази температура може да деформира стените на евтините пластмасови сифони или да повреди тънките гофрирани връзки. Гелообразните препарати са по-безопасни.

Коя е най-честата грешка?

Освен обърнатото уплътнение, друга честа грешка е т.нар. „дълбоко потапяне“. Ако тръбата, която влиза в „бутилката“ на сифона, е напъхана твърде надолу, тя опира в дъното и спира пътя на водата. Оставете поне 2-3 см разстояние до дъното на чашката.