Изграждане на автоматична поливна система: инструкция за материали и сглобяване

Автоматичната поливна система не е просто мрежа от тръби с няколко разпръсквача. За да работи равномерно, тя трябва да бъде съобразена с дебита и налягането на водоизточника, формата на терена, вида на почвата и различните потребности на растенията.

Най-честата грешка е първо да се купят разпръсквачите, а едва след това да се мисли как ще бъдат свързани. Резултатът обикновено са сухи участъци, наводнени ъгли и дюзи, които едва излизат от корпусите си. Правилният ред е обратният: измерване, чертеж, разделяне на зони, избор на компоненти и чак тогава монтаж.

Добре проектираната система не полива навсякъде еднакво. Тя подава необходимото количество вода там, където растенията действително могат да го използват.

Предимства на автоматичната поливна система

Основното предимство е постоянството. Ръчното поливане зависи от свободното време и преценката на човека, докато програматорът подава вода в определени дни и часове. Това е особено полезно през горещите месеци и при отсъствие от дома.

Автоматизацията може да намали разхода на вода, но само ако системата е правилно проектирана. Прекалено дългата програма, счупената дюза или разпръсквачът, насочен към алеята, могат да похабят повече вода от обикновения маркуч.

Друго предимство е възможността дворът да бъде разделен на независими зони. Тревната площ може да се полива с изскачащи разпръсквачи, живият плет — с капкова тръба, а зеленчуковата градина — с отделна капкова линия. Така всяка група растения получава различна продължителност и честота на поливане.

Съвременните програматори могат да използват данни за валежите, температурата или влажността на почвата. Според програмата WaterSense на Американската агенция за опазване на околната среда метеорологичните контролери коригират графика според местните условия, а почвените сензори спират поливането, когато влагата е достатъчна.

Проектиране и избор на подходящи разпръсквачи

Проектирането започва с мащабен план на двора. Нанесете сградата, оградите, алеите, дърветата, цветните лехи, тревните площи и водоизточника. Отбележете наклоните и местата, които остават на сянка, защото там водата се изпарява по-бавно.

Следва измерване на наличния дебит. Един прост ориентировъчен тест може да се направи с кофа с известен обем:

Дебит в литри за минута = обемът на съда × 60 ÷ секундите за напълване.

Ако 10-литрова кофа се напълни за 20 секунди, приблизителният дебит е 30 литра в минута. Тестът трябва да се направи при обичайни условия, когато в имота не работят други големи консуматори. Работното налягане се измерва с манометър, защото статичното налягане при затворени кранове не показва как ще се държи системата по време на поливане.

Малките и тесни тревни участъци обикновено се обслужват добре от спрей дюзи или многопоточни ротационни дюзи. За по-големи площи са подходящи роторни разпръсквачи с по-голям радиус. Лехите, храстите и зеленчуците се напояват по-ефективно с капков маркуч.

Разпръсквачите трябва да се разполагат с припокриващо се покритие. Практическият принцип е струята на единия да достига приблизително до следващия разпръсквач. Така по-слабо напояваната периферия на една дюза се компенсира от съседната. Техническото ръководство на Rain Bird разглежда това като принцип „от глава до глава“.

Не смесвайте в една зона спрей дюзи, ротори и капково напояване. Те работят с различни дебити и интензивност. Докато единият участък получи достатъчно вода, другият може вече да е подгизнал. Разделяйте и площите с различно изложение, наклон или растителност.

Необходими материали и компоненти за изграждане

Конкретният списък зависи от проекта, но една стандартна система включва:

• главен спирателен кран;
• устройство срещу обратен поток, когато местните изисквания и водоизточникът го налагат;
• филтър, особено при капково напояване или вода от кладенец;
• регулатор на налягането за консуматори, които работят при по-ниско налягане;
• основна и разпределителна полиетиленова тръба;
• фитинги, колена, тройници, тапи и скоби;
• електромагнитни клапани и защитна клапанна кутия;
• програматор и подходящ кабел за управление;
• изскачащи разпръсквачи, ротори или капкови линии;
• дренажни и промивни точки;
• датчик за дъжд или почвена влажност.

Диаметрите на тръбите не трябва да се избират само според цената. Прекалено тясната тръба увеличава загубите на налягане, особено при дълги трасета. Сборът от дебитите на всички дюзи в една зона трябва да остане под реално наличния дебит на водоизточника. Използват се техническите таблици на производителя за конкретното налягане, радиус и разход.

Ако системата се захранва от помпа, трябва да се сравни не само максималният ѝ дебит, а работната характеристика при необходимото налягане. При свързване към водопроводната мрежа се проверяват местните изисквания за защита от обратен поток.

Стъпка по стъпка: сглобяване и монтаж на системата

Първо разпределете разпръсквачите върху плана и изчислете разхода им. След това ги групирайте в зони, без да превишавате наличния дебит. Добре е проектът да оставя известен резерв, вместо да използва водоизточника до абсолютния му максимум.

Маркирайте трасетата на място с въже или боя. Преди копаене проверете къде преминават електрически кабели, водопровод, канализация и други подземни комуникации. Дълбочината на каналите зависи от терена, климатичните условия, тръбите и препоръките на производителя.

Монтирайте главния кран, филтъра и необходимата защита срещу обратен поток. Клапаните се поставят в достъпни кутии, а не директно под почвата. Така могат да се проверяват и ремонтират, без дворът да се разкопава отново.

Развийте тръбите покрай каналите и направете пробно подреждане. Изрежете краищата право, почистете ги и използвайте фитинги, съвместими с диаметъра и вида на тръбата. Избягвайте излишните остри завои.

Преди монтирането на дюзите промийте всяка зона. Това извежда попадналата пръст и пластмасови стружки, които иначе могат да запушат отворите. Корпусите на разпръсквачите се нивелират спрямо бъдещата височина на терена, а не спрямо дъното на изкопа.

Свържете електромагнитните клапани към програматора според схемата на производителя. Работата по мрежово електрозахранване трябва да бъде изпълнена от квалифициран специалист. След първия тест проверете за течове, слаб радиус и неправилно насочени струи. Едва тогава засипете каналите.

Настройка на програматора и поддръжка през сезоните

Първоначалната програма е само отправна точка. Поливайте рано сутрин, когато изпарението е по-малко и вятърът обикновено е слаб. По-добре е тревата да получава по-дълбоко и по-рядко поливане, отколкото кратко ежедневно намокряне, което насърчава плитки корени.

Глинестата почва и наклонените терени не могат да поемат голямо количество вода наведнъж. При тях използвайте циклично поливане: няколко по-кратки включвания с пауза между тях. Ако по алеята потече вода, времето на един цикъл е прекалено дълго.

Наблюдавайте тревата през първите седмици. Кафявите участъци може да показват недостатъчно припокриване, но причината може да бъде и уплътнена почва или повредена дюза. Поставянето на няколко еднакви съда върху тревата за един цикъл показва дали водата се разпределя равномерно.

През сезона почиствайте филтрите, проверявайте дюзите и коригирайте графика според времето. При застудяване системата се спира и тръбите, клапаните и помпите се източват според конструкцията им. Продухването със сгъстен въздух крие риск от повреда и нараняване, ако се използват неправилно налягане и процедура, затова е разумно да се извърши от специалист.

Истински автоматичната система не е тази, която просто се включва сама. Тя е тази, която полива равномерно, реагира на сезона и не подава вода, когато градината няма нужда от нея.

Източници

Техническото ръководство на Rain Bird

EPA WaterSense